сипа

Речник на българския език

1. сипа — ед. ч. непълен член

сипа е производна форма на сип (ед. ч. непълен член).

2. сипа — бройна форма

сипа е производна форма на сип (бройна форма).

3. сипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сипа е производна форма на сипя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. сипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сипа е производна форма на сипя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).