синя

Речник на българския език

1. Синя — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Синъ

2. синя — ж. р.

синя е производна форма на син (ж. р.).

3. синя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

синя е производна форма на синея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. синя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

синя е производна форма на синея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки