синкопирал съм

Речник на българския език

1. синкопирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

синкопирал съм е производна форма на синкопирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. синкопирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

синкопирал съм е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. синкопирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

синкопирал съм е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).