синкопирало е

Речник на българския език

1. синкопирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

синкопирало е е производна форма на синкопирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. синкопирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

синкопирало е е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. синкопирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

синкопирало е е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).