синкопирали са

Речник на българския език

1. синкопирали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

синкопирали са е производна форма на синкопирам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. синкопирали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

синкопирали са е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. синкопирали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

синкопирали са е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).