силажирал

Речник на българския език

1. силажирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

силажирал е производна форма на силажирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. силажирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

силажирал е производна форма на силажирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. силажирал — мин. деят. св. прич. м. р.

силажирал е производна форма на силажирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. силажирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

силажирал е производна форма на силажирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).