сещало

Речник на българския език

1. сещало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сещало е производна форма на сещам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сещало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сещало е производна форма на сещам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сещало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сещало е производна форма на сещам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сещало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сещало е производна форма на сещам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).