сетило

Речник на българския език

1. сетило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сетило е производна форма на сетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сетило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сетило е производна форма на сетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).