сетил

Речник на българския език

1. сетил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сетил е производна форма на сетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сетил — мин. деят. св. прич. м. р.

сетил е производна форма на сетя (мин. деят. св. прич. м. р.).