сетело

Речник на българския език

1. сетело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сетело е производна форма на сетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сетело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сетело е производна форма на сетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).