сетела

Речник на българския език

1. сетела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сетела е производна форма на сетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сетела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сетела е производна форма на сетя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).