сетел

Речник на българския език

1. сетел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сетел е производна форма на сетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сетел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сетел е производна форма на сетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).