серете

Речник на българския език

1. серете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

серете е производна форма на сера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. серете — повелително наклонение, мн. ч.

серете е производна форма на сера (повелително наклонение, мн. ч.).