сервилничило

Речник на българския език

1. сервилничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сервилничило е производна форма на сервилнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сервилничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сервилничило е производна форма на сервилнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).