сепнете

Речник на българския език

1. сепнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

сепнете е производна форма на сепна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сепнете — повелително наклонение, мн. ч.

сепнете е производна форма на сепна (повелително наклонение, мн. ч.).