сепнело

Речник на българския език

1. сепнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сепнело е производна форма на сепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сепнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сепнело е производна форма на сепна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).