секнете

Речник на българския език

1. секнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

секнете е производна форма на секна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. секнете — повелително наклонение, мн. ч.

секнете е производна форма на секна (повелително наклонение, мн. ч.).