секнело

Речник на българския език

1. секнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

секнело е производна форма на секна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. секнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

секнело е производна форма на секна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).