секнел

Речник на българския език

1. секнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

секнел е производна форма на секна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. секнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

секнел е производна форма на секна (мин. деят. несв. прич. м. р.).