сезирало

Речник на българския език

1. сезирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сезирало е производна форма на сезирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сезирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сезирало е производна форма на сезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сезирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сезирало е производна форма на сезирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сезирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сезирало е производна форма на сезирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).