сезирал

Речник на българския език

1. сезирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сезирал е производна форма на сезирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сезирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сезирал е производна форма на сезирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сезирал — мин. деят. св. прич. м. р.

сезирал е производна форма на сезирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сезирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сезирал е производна форма на сезирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).