седнело

Речник на българския език

1. седнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

седнело е производна форма на седна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. седнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

седнело е производна форма на седна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).