седнели

Речник на българския език

1. седнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

седнели е производна форма на седна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. седнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

седнели е производна форма на седна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).