седнало

Речник на българския език

1. седнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

седнало е производна форма на седна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. седнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

седнало е производна форма на седна (мин. деят. св. прич. ср. р.).