себедоказвало

Речник на българския език

1. себедоказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

себедоказвало е производна форма на себедоказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. себедоказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

себедоказвало е производна форма на себедоказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. себедоказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

себедоказвало е производна форма на себедоказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. себедоказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

себедоказвало е производна форма на себедоказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).