сдъвкала

Речник на българския език

1. сдъвкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдъвкала е производна форма на сдъвкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сдъвкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдъвкала е производна форма на сдъвкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сдъвкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сдъвкала е производна форма на сдъвкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сдъвкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сдъвкала е производна форма на сдъвкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. сдъвкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдъвкала е производна форма на сдъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. сдъвкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сдъвкала е производна форма на сдъвча (мин. деят. св. прич. ж. р.).