сдипляха

Речник на българския език

1. сдипляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сдипляха е производна форма на сдиплям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сдипляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сдипляха е производна форма на сдиплям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).