сдвояло

Речник на българския език

1. сдвояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдвояло е производна форма на сдвоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдвояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сдвояло е производна форма на сдвоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).