сдвоявал си

Речник на българския език

1. сдвоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдвоявал си е производна форма на сдвоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сдвоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдвоявал си е производна форма на сдвоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сдвоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдвоявал си е производна форма на сдвоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).