сдвоил съм

Речник на българския език

1. сдвоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сдвоил съм е производна форма на сдвоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сдвоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сдвоил съм е производна форма на сдвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).