сдвоил е

Речник на българския език

1. сдвоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдвоил е е производна форма на сдвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдвоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдвоил е е производна форма на сдвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).