сдвоило е

Речник на българския език

1. сдвоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдвоило е е производна форма на сдвоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдвоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдвоило е е производна форма на сдвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).