сдвоило

Речник на българския език

1. сдвоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдвоило е производна форма на сдвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдвоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сдвоило е производна форма на сдвоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).