сдвоила

Речник на българския език

1. сдвоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сдвоила е производна форма на сдвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сдвоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сдвоила е производна форма на сдвоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).