сдвоил
1.
сдвоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
сдвоил
е производна форма
на сдвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
сдвоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
сдвоил
е производна форма
на сдвоя (мин. деят. св. прич. м. р.).