сдвоил

Речник на българския език

1. сдвоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдвоил е производна форма на сдвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдвоил — мин. деят. св. прич. м. р.

сдвоил е производна форма на сдвоя (мин. деят. св. прич. м. р.).