сдвои

Речник на българския език

1. сдвои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сдвои е производна форма на сдвоя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сдвои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сдвои е производна форма на сдвоя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сдвои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сдвои е производна форма на сдвоя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. сдвои — повелително наклонение, ед. ч.

сдвои е производна форма на сдвоя (повелително наклонение, ед. ч.).