сдавел

Речник на българския език

1. сдавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сдавел е производна форма на сдавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сдавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сдавел е производна форма на сдавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).