сгъчквало

Речник на българския език

1. сгъчквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгъчквало е производна форма на сгъчквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сгъчквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сгъчквало е производна форма на сгъчквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сгъчквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сгъчквало е производна форма на сгъчквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сгъчквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сгъчквало е производна форма на сгъчквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).