сгъчкали

Речник на българския език

1. сгъчкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сгъчкали е производна форма на сгъчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сгъчкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сгъчкали е производна форма на сгъчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сгъчкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сгъчкали е производна форма на сгъчкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сгъчкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сгъчкали е производна форма на сгъчкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).