сгъчкал

Речник на българския език

1. сгъчкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгъчкал е производна форма на сгъчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгъчкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгъчкал е производна форма на сгъчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сгъчкал — мин. деят. св. прич. м. р.

сгъчкал е производна форма на сгъчкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сгъчкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сгъчкал е производна форма на сгъчкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).