сгърчил

Речник на българския език

1. сгърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърчил е производна форма на сгърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

сгърчил е производна форма на сгърча (мин. деят. св. прич. м. р.).