сгърбил съм

Речник на българския език

1. сгърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сгърбил съм е производна форма на сгърбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сгърбил съм е производна форма на сгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).