сгърбил е

Речник на българския език

1. сгърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбил е е производна форма на сгърбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбил е е производна форма на сгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).