сгърбил

Речник на българския език

1. сгърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгърбил е производна форма на сгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

сгърбил е производна форма на сгърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).