сгушил съм

Речник на българския език

1. сгушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сгушил съм е производна форма на сгуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сгушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сгушил съм е производна форма на сгуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).