сгушил си

Речник на българския език

1. сгушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгушил си е производна форма на сгуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сгушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгушил си е производна форма на сгуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).