сградил

Речник на българския език

1. сградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сградил е производна форма на сградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сградил — мин. деят. св. прич. м. р.

сградил е производна форма на сградя (мин. деят. св. прич. м. р.).