сгорещил си

Речник на българския език

1. сгорещил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгорещил си е производна форма на сгорещя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сгорещил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сгорещил си е производна форма на сгорещя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).