сгорещил е

Речник на българския език

1. сгорещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгорещил е е производна форма на сгорещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгорещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгорещил е е производна форма на сгорещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).