сгодил

Речник на българския език

1. сгодил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сгодил е производна форма на сгодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сгодил — мин. деят. св. прич. м. р.

сгодил е производна форма на сгодя (мин. деят. св. прич. м. р.).